● Размисли върху избирателния характер на паметта, субективността на възприятието и свободата на човешката воля ма променя това. ● Има пейзажи, които отминават, и пейзажи, които остават. ● Пейзажът е синтез между човек и жизнена среда. А може да бъде и квантово отражение на времето в променящата се материя или в нематериалното, каквото е паметта. ● Оставащите пейзажи са фиксирани по-стабилно в паметта ни и се обективират като доказуема реалност. Те са свързани с рефлексията и нашата вътрешна метрика. ● Отминаващите пейзажи са слабо конкретизирани, почти на ръба на фикцията за действителността им. Нямат препратки към събития и лични преживявания. ...
● Но ако двата компонента са в покой и взаимен избор, пейзажът остава и има кой да го наблюдава и рефлектира... А ако никой не наблюдава и пейзаж няма. ...Поздрави от Шопенхауер.
● Нормалното състояние на нещата като утопия от нов вид, която вече е била и ще бъде. Да мечтаеш обикновеното като осъзнаване на изгубения рай.

куриран от Барамó

      

        (Проект „Отминаващи и оставащи пейзажи“, изложба в Български културен институт, Будапеща - 2020 г.)

                 

CC.png
  • Facebook - Grey Circle
baner Ergo 5.png

EЛИЦА БАРАМÓ