ДИСКУРС С ПРИРОДАТА

Всяка крива линия  е съставена от множество прави. Барамо не забравя това, завръща се периодично към основните ценности и класически практики като пленера (рисуването на открито) или рисуване в ателието по впечатление. В търсене на нови структури, творческото пътешествие може да стартира от натурата (рисунка, пейзаж, фигуративни композиции), да премине през авторското преосмисляне, през експресията до абстрактен експресионизъм и съвсем естествено да достигне чист информал, в търсене на спиралите на съзиданието и еволюцията, на връзката между единство и многообразие.
съзерцание/ проучване/ деконструкция/ синтез/ реконструкция

boredom (2)_edited.jpg

За състоянията на духа, възприемани като ритъм на еволюция или инволюция. Композициите визуализират човешки състояния, абстрактни по своята същност. Фокусът е върху диалектиката между опозиционните двойки, като: екстровертност / интровертност, радост / болка (физическа / духовна), работохолизъм / мързел, самоконтрол, еуфория / депресия, страх /любов (споменато от световната здравна организация с номенклатура F 63.9 ), фобии / свобода и т.н. ИЛИ етично дефинирани състояния: лакомия, алчност, похот, леност, гняв, завист, гордост.

CUBA LIBRE project - street sequences

the train of horrors.jpg

The CUBA LIBRE project is a long frieze of compositions set somewhere in the streets of the island. Street sequences, something like holography – each small part carries information about the whole. Plein air, drawings live among shrimps and coffees, a stolen backpack with painting sets, curious eyes wide open; broad staircases reminding of glamor gone long ago expose their armatures. A return to the sensory memories of my childhood. Cuba streamed on my canvases after a travel to that coveted place, painted after my impressions and drawings.
>> (Exibition in Galerie Alte Feuerwache 2006 – Goettingen,BRD)

tango-d'amore-detail.jpg

        Танцуващият човек (Homo Saltans) живее в радостта. Той разполага тялото си в ритъм и диалогизира в „есперантото“ на танца. Прецизният избор на фаза от движението дава кинетичния ключ и ни отвежда до платоническото схващане за подвижна красота.

           Kомпозициите репрезентират баланс между две или повече фигури в движение. Всеки от „танцуващите“ е в неравновесно състояние, но в общението, дали ще е танц, разговор, коекзистенция или социализиране, получава стабилност.  Стабилност и то в кинетиката на време-пространството, където е разположен и танцът като възможност.
>> (Изложба в галерия Бялата къща 2017 - Пловдив, БГ)   

snow on Grafa str_edited.jpg

Всяка история може да се разкаже по много начини или от едно и също място тръгват различни пътища. Така е и с пейзажа. Различните очи (впечатленията) за един пейзаж създават многото фасети на една въглеродна истина , а според Шопенхауер могат и да я обективират. Но за това трябват нови очи. Пресъздаващи и възприемащи, търсещи.
>> (понастоящем изложени в Галерия-Музей Класика,
Галерия Дега - София) 
  
  

2 extase-maritime-70x47_edited.jpg

- Голото тяло само по себе си не е срамно. Срамно може да е това, което мислите за него.

                                                                                                                               Аристотел

... или каквото не мислите за него.

CC.png
  • Facebook - Grey Circle
baner Ergo 5.png