За художничката Елица Барамó ще споделя само, че тя често и осъзнато се вълнува от абстрактните форми и явления не само извън, но и вътре в човешкия свят. Което ме навежда на мисълта, че вече всичко, до което се докосваме и перифразираме, е своего рода човешки свят. Дори възправени над връх Мусала, съзерцавайки късчето небе над главите ни, пак виждаме да прекосява изкуствен спътник или да примигва самолет, и това безжалостно ни лишава от самотността на абстрактния човек, бил той личност, индивид или персона.

 

За да вникнем в посланията на изложба на Елица, може да използваме два подхода: или да позволим на сетивата си да заликуват при досега – визуален, обонятелен, интуитивно-паранормален – с живописните платна или предварително да подковем знанията си по темата с подходящи четива. За и върху Монадата и Полиадата са разсъждавали, писали и коментирали мнозина мислители, философи, духовни водители, между които и Джордано Бруно, Гьоте, Лайбниц, Ломоносов, Беинса Дуно („...животните и растенията, които съществуват на земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части. Всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи. ...значи, в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си...”), Робърт Монро, Ричард Бах...

 

Естествено, въоръжени с идеите на горепосочените мислители, бихме постигнали духовно единение с образния свят на художничката Барамó. Но изкуството заради това е изкуство, за да влияе на сетивата и другояче освен чрез идейността си. Все още жив пример за което е стенописът „Тайната вечеря” на маестро Леонардо, до ден днешен не напълно разгадан като символика и продължаващ да привлича любопитните за нови разкрития умове.

 

                                                                                                             Мартин Христов, издателство Ерго (преводач и издател)