20160722_184234___.jpg

    Елица Баръмова- Барамó е от авторите, които експериментират, търсят и се развиват. Тя е създател на концепцията „Седиментен процес“, идея върху която работи през последните години и е разпознаваема, като стил и търсене в настоящия проект. Визуалният език, който създава притежава свой синтаксис, чиято основа се базира върху математическа логика и линейна перспектива. Елица Баръмова- Барамó поставя фокуса върху естетиката на бавното движение и идеята за артистичния жест в своите произведения. Структурата на образите и състоянията пресъздават илюзията и представата за гравитация или антигравитация. Символите и изображенията комуникират и тематизират с езика на въображаемата рефлексия и създават индивидуален смисъл и код в пространствените полета, повдигайки въпросите за актуалността и случващите се събития във времето в което живеем.
    Проектът „Отминаващи и оставащи пейзажи“ /живопис/ развива смисъла за представата и избирателния характер на паметта. Със средствата на живописта, авторката създава имагинерни и фантазни пейзажи, природни състояния. Разгръщайки идеята за преминаването, или по-скоро отминаването и оставането, Елица Баръмова- Барамó ни представя едно осмисляне на личното пространство и преминаването отвъд него. А тази рамка е като вглеждане в прозорец към един друг свят, в който нещата се случват бавно и постепенно. И както споделя авторката идеята е в „естетиката на бавното движение, в което се случват повече неща“ защото „има пейзажи, които отминават и пейзажи, които остават“. Липсата на пейзаж или неговото присъствие, е като загатване, като импликация на хоризонталните структури.
Концепцията тематизира и движението като относителност,

като действие във времето, преместване и напредък в пространството. Бавното движение като преодоляване и преосмисляне на множество вътрешни и външни граници, или просто наложени условности, които всеки от нас носи със себе си. Авторката представя пейзажа като инициация и овладяване на собственото пространствено виждане и същевременно в търсене на обсега на цялостната сфера от възможности и гледни точки. Защото възприятието на случващото се е много субективно и зависи от конкретната личност и обстоятелствата в нейното/неговото развитие. То е личен избор, част от живота, която се появява и отминава, място или събитие, в които искаме да останем или да продължим напред. Пейзажите на Елица Баръмова- Барамó са „квантово отражение на времето“, те присъстват в паметта, спомените и въображението. Усещането за реалност е използвано, като похват за извикването на спомен, за присъствието на уловен миг или случване. Личностната география, която създава на територията на образа, е дълбоко премислена и изведена. Тя създава спомен, който се движи, който се появява и остава в полето на съзнателното. „Отминаващите пейзажи са слабо конкретизирани, почти на ръба на фикцията за действителността им. Нямат препратки към събития и лични преживявания.“ Оставащите пейзажи са кодирани в паметта и присъстват или са били в субективната реалност на авторката. За това те са обективирани, като творчески и субективно са премислени и построени в протяжността на неограничената широта на времето.
За Елица Баръмова- Барамó „нормалното състояние на нещата е като утопия от нов вид, която вече е била и ще бъде.“


Диана Драганова-Щир – арт критик, НХГ

ЖАДУВАНОТО НЕВИДИМО

проект "Отминаващи и оставащи пейзажи" - изложба на Елица Барамó 2020

Гравитация и Левитация

На предмети и пейзажи

Пейзаж – „Мираж“!

    Българският художник Елица Барамó развива в нови художествени из­мерения създадената от нея концепция "Седиментен процес". Нейна основа е "идеята за естетика на бавното движение" в линейна перспекти­ва.

    Процесът протича чрез утаяващи се енергийно цвето-музикални линеарни ритми, чиято диахронност е предадена визуално в синхронност на забавени вихри чрез сиво-бели слоеве и вълнообразни линии и щрихи.

    Това придава на пейзажите приглушена "тиха драматичност" и смълчаност, оживявана в пролуките от жизнерадостни одухотворени цвето­ве. Сякаш наблюдаваме стичането на "времеви потоци", слизащи от Небето към Земята по волята на "Великия Архитект - Твореца", бавно слягащи в определени пространствени участъци на пейзажа - един вид "хронотопи" едновременно изплитащи и разплитащи забулени и замъглени фрагменти от природно, архитектурно или силуетно-антропоморфно естество.

    Удивителна е последователността и устойчивостта на волята, с която Барамó от години експериментира с този свой метод, прилагайки го в нови креативни полета, десемантизирайки и ресемантизирайки концеп­туални теми и лични преживявания в опредметеното битие на картини.

    Тя маркира идеята за седиментния процес още 2002 година в платното "Утай­ка от движението" (Sediment der Bewegung) > см. т-ка 100 х 130 см (каталог 2003 г. от изложбите в Гьотинген и Брауншвайг). Забавеното движение в него е елипсовидно около бяла светлина, явяваща се като "място" на платното без интервенция, отгдето то се разгръща и накъм което се сгръща вибрационно-едновременно. В този период, в самото начало на XXI век, цветовете на художничката са ярки. В някои платна - почти "диви", експресивни.

    В 2020 година цветовете са по-приглушени и някак "тайнствени", мистериозни.

Относно характера на седиментния процес в проект "Архитекта" логиката е мегалитно-скулптурна и "обективна", докато в "Отминаващи и оставащи пейзажи" тя е по-скоро субективно-асоциативна, диктувана от волевите функции на паметта и живостта на спомените, придружени от же­лание за "оставане" на или "отминаване" покрай  "преживяно място - място на лични котви".  В някои от композициите на "отминаващи пейзажи", авторското решение за двоен хоризонт много успешно предава идеята за „левитация на пейзажа“ като мираж. Оставащите пейзажи: „Хабитат“ и „Sans changement в Париж“, са мегалитни, пейзажът „Метаморфози“ - антропоморфен, а пейзажът „Шемет,

Барселона“ - носи космическо излъчване, фантастика.
    Сложни питания изникват около функциите на луминозните и за­мъгляващи ефекти, чрез които цвето-вибрационните, сплитащо-разплитащи, слоево-седиментни появяващи се "феномени" биват фокусирани и/или за­мъглени. Те гравитират към неопределена фигуралност трупайки бутафорна миметичност или бидейки тотално де-фигурирани губят очертания и гравитация. Антигравитационно се сливат с "фона" и "политат" към полу-невидимост.

    Това заличаване на границите между фигуративна и нефигуративна респ. абстрактна живопис, между видимо и невидимо, отвежда до многосмисленост. Усещането за отвореност на тълкуването апелира към въображението на публиката, към асоциации на чувства, коп­нежи, настроения. В това се крие загадъчността и тайнствеността в платната на Барамó - енигматичното, фантомното. Заглавията на пейза­жите подсилват шансовете на въображението и паметта да извикат опреде­лен образ и да фигурират призрачна форма. Или пък да де-фигурират ви­димото на към жадуваното невидимо за сетивата. Бленувано невидимо, разпънато умозрение върху осите на фикционален пейзаж в левитация. Да сплавят форми от безформеното.

    Точно това качество придава на творбите на Барамó подсилено съ­временен характер предвид нарастването на "миксирането" и "аморфността" във визуалната култура на "дигиталната цивилизация". Тя постига този акцент "мануално" и артистично. Не "механично" и техно-дигитално. Дава нови шансове за оцеляване на авторовото начало, отблъсквайки анонимното визуализиране, гасящо активността на "субектив­ното начало". Творчеството на Барамó е новаторско с диалектическия си подход, може да заприлича на забулено субверсивно, но липсата на агресия и идеите за културна приемственост на авторката я приобщават. Тя посяга едновременно на фигуралното и на нефигуралното начало и се разполага в едно помежду двете в "трето художествено измерение". Тя еманципирано си "играе" с всички понятия, използвани за съвре­менната живописна творба: абстрактна, монохромна, фигуративна и пред­метна, експресивна и романтична...

 

Тайнственото и мистичното, копнежът заискряват пак!

 

Проф. ДФН Красимир Делчев, СУ