20160722_184234___.jpg

ПРОЕКТЪТ „АНГЕЛИ-ХРАНИТЕЛИ"– НОВА ХУДОЖЕСТВЕНА КРАЧКА

 Проф. КРАСИМИР ДЕЛЧЕВ /ДФН, СУ/ относно изложбата на Барамó:
/галерия [a] cube contemporary, София, ноември 2022/ 

С този свой проект Барамó развива предишен проект, "Архитекта", в нови посоки. Това е крачка напред в полето на абстрактно-неевклидово-геометричната и фигурална живопис с мистериално-визионерски експери­менти.

Видимо-невидимо, видения (eдно от заглавията на композицията "Седмица" е: "Стълба от небето" - визират се символично и ангелите по стълбата на Яков!), извикване на образи от електро-магнитно вълново-вибрационно естество, заплитани и разплитани посредством медитативно-цветови и сребристо-сиво блестящи ленти от нишки светлина, изплуващи от синьо-черния фон на "мрака", отгдето се ражда тя.

Някои от тези "живи феномени" са покрити с прозрачни червени плаки, прозирни и отделими от повърхността на картината. Тази интерактивна процедура предпоставя пърформанс с участие и от страна на публиката.

Нивото на абстракцията е пределно - разтворимо във, и изводимо от невидимостта. Касае се за гранично-общи метафизически абстракции, симфонийно обхващащи също пространството и времето в движение, в което динамично обитават антропоморфни и хибридни полуетерни, вълшебно-магични духове и същества.

Фигуративното начало преобладаващо е магесно загатнато , във­лечено в дефигурации, рефигурации и метаморфозни преливания в други образи-видения, които прииждат, идват, стоят зад, под, встрани, слитат отгоре, долитат отдолу, падат гравитационно -седиментно, или отлитат незнайно "къде". Впрочем "Къде" няма! Образите не са "приземени", няма и строго-определени посоки на движението им. Те се реят и витаят в едно релативизирано 4-то измерение като вълново-ефирни феномени.

Доминират пулсации, вибрации, пречупвания, надупчвания, пролуки, вретено-образни вихри от манифестираща се енергия.

Въвлечени сме в шемета на "имагинерното" в контекста на една разширяваща се и свиваща се Вселена. Разбягващите се контури тласкат въображението на наблюдаващите към синестезис(1) и симфонично досътворяване /съ-креация/ на образите от перспективата нa зрителската публика.

Новалис(2)  препоръчва в своите "фрагменти" картините на художниците да се разглеждат в съпровод на музика, а музикалните концерти да се изпълняват в архитектурно-изящни сгради със зали украсени с вдъхновя­ващи картини и скулптури.

Хибридността и миксирането на разплавяните образи в метаморфоза рефлектира и в плуралността на размножаващите се смисли, поради релативизирането на фигуралното, фрагментарно присъстващо в абстрактната структура. Въпросната семантична релативизация се поражда и от съвместното избликване на образи.

Част от възможните смисли са подсказани от Барамó чрез секвенция от заглавия, различни за всяка от отделните творби.
Тази "многоименност" поражда асоциация с "множествеността" на имената Божии.

Тази "многоименност" поражда асоциация с "множествеността" на имената Божии.В двусмислеността и многосмислеността участват немалко символи.

Огънят (червените плаки) е, и става Светлина. Духовете на Светлината и на Мрака, Топлината и Студа са, и встъпват в единство и борба.

Светлинно-ангеличните фигури са "въплъщение" на Духове и Кивот(3).

Всичко това напомня за теософската мистика на Якоб Бьоме(4).

Изниква впечатлението за: метафизично-мистично-абстрактна и флуидна силуетно-светлинно-вълнова живопис; диплено разлистваща се чрез разнищване като с магическо вретено и изпредена от нишки светлинно-ефирни лъчи, призрачно раждащи се от бездната на Мрака, където живее Божият Дух и Светлина. Според .Хайдегер "битието" като "събитие" е свър­зано с Нищото като надупченост на "зèвове" и "пролуки", с нескритост и скритост на истинността, проблясваща в идване и чезнене на биващи себепоказващи се феномени. В картините на Барамó изображенията се из­лъчват в състояние на "безтегловност", "левитация", свободно-защитени в някакво лично антигравитационно поле /напр. в картината "Възторга на победата"/ аналогично на Меркаба(5) - чудодейната колесница възнасяща старозаветните пророци на Небето, символ на божествената сила и лична молитвена мощ.

---------------------------------

(1) Синестезия - озн. смесено възприятие; състояние, при което възприятията се свързват  и сетивното възприятие предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.

(2) Новалис (1772- 1801) - псевдоним на Фридрих фон Харденберг, който е сред най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм.

(3) Дарохранителница, свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, а също така цъфналия жезъл на Аарон и стомна с манна небесна

(4) Якоб Бьоме  (1575- 1624) - немски философ и християнски мистик, сред най-видните представители на съвременния мистицизъм.

(5) Меркаба - в религиозните вярвания озн. "небесна колесница", "тронна колесница" или колесницата на Езекиил; при суфите озн. състояние на екстаз.
Цялата дума на древноегипетски озн. въртяща се светлина, която може да отнесе духа и тялото от един свят в друг.
Мер- озн. вид светлина, която се ротира в себе си. Ка- озн. дух, в този случай човешкия дух. Ба- озн. човешкото тяло – въпреки, че също може да означава и идеята за Реалност, която има духа.

В Тората има препратка към Меркава (изписване на Иврит), което озн. две различни неща: едното значение е ‘колесница’, превозно средство; другото е „Тронът на Бог”.  Когато двете значения се съберат в едно идва истинският смисъл на понятието.

КОСМИЧЕСКИ ЗЕБРИ
Д-р АНИ ВЕНКОВА [арткритик] за проект „Ангели пазители“

     Изложбата „Ангели хранители“ е  четвърти, последователен етап от дългогодишно  разработван проект в концепцията на авторката „Седиментен процес“ – визуален език, чиято основна цел е да пресъздаде усещане за движение на триизмерна форма с живописни средства. Но не движение според законите на Нютон, преместване на обект в пространството и времето [линейно или ротационно], а движение само по себе си, отстранено от от общоприетото понятие, разграничено от материалността [,макар и базирано на нея]. Елица Баръмова – Барамó извежда движението като самостоятелна категория в живописта. Първият етап от този дългосрочен проект е наречен „Архитекта” –абстрактни композиции с акрил и пастел, съпроводени от концептуални текстове. Вторият етап е  „Отминаващи и оставащи пейзажи”.

     В третия етап - арт филма „Споделени пространства“, картините от първите два етапа са раздвижени и озвучени от авторски текстове. Tака се получава сюрреалистичен разказ, авторът влиза в диалог със зрителя – слушател, споделяйки свои търсения и разсъждения.  Филмът е последван от заснет пърформанс, в който самата художничка е главно действащо лице. Настоящата изложба доразвива и частично финализира експериментите от първите три етапа.

     Многобройни са препратките, символите и метафорите, които Барамó въплъщава във всяка своя работа. Не по-малка роля играят и интуитивните ú съждения и усещания. Настоящият текст няма за цел да проследи всички асоциативни връзки, а и не е необходимо. Авторът предоставя свобода на зрителя да интерпретира и дори да трансформира образа според своя субективен възглед.

     Събирайки и компресирайки познания и интереси от сферата на живописта, физиката, античността и философията [изотчна и западна], Барамó създава своя собствена интерпретация на движение върху двуизмерна, статична плоскост чрез вертикални, хоризонтални и диагонални сечения на една форма, фрагментирайки я и изграждайки я отново от съставните ú части, прибавяйки нови връзки между тях.  Завъртайки образа около оста му, или около няколко оси, интензивно променящи началната и крайната си точка, деформирайки обекта, тя постига динамизъм и напрежение. Барамó прави зрителя свидетел на напречен разрез, дисекция на движението, за да го изгради отново.

     За да разреши проблема, който си поставя, авторът използва евристичен подход, съчетава рационално - с ирационално мислене и изразяване, логическо - с непосредствено възприятие.     Композициите са само видимо абстрактни, но веществено материални и плътни образи.  В голяма част от тях

са загатнати познати анатомични, природни форми, фигури и елементи, [с абстрактни връзки между тях] подсказани и от заглавията на всяка от творбите. „В проект „Ангели хранители“ картините са озаглавени с поредица от заглавия. Този подход набелязва метаморфози на творбата, маркира онази множественост на образа, способна на диалог във времето и присъща на живата природа. Настоящата концепция е развитие на предишен проект [„Архитекта“], в който е представен диптих от концептуален текст и образ: две изразни средства в търсене на плурализъм във възприятието, без да има водеща компонента. Този процес на осмисляне е доразвит в проекта.” – споделя Елица.

     Палитрата е редуцирана [чрез буквалното изтласкване на цветове с учебника по пластична анатомия на Бамес в пърформанса, част от филма „Споделени пространства“], натурата трансформирана, някои от композициите са монохромни, концентрирайки зрителя върху динамиката, без да бъде разсейван от ярък колорит. 

     На места фигурите са „перфорирани“. Отворите представляват комуникационен канал с други пространства и цивилизации в търсене на истината. Плътността на формата е нарушена, за да осъществи връзка с незримото.

     Барамó търси дългосрочна комуникация  със зрителя, дава му възможност да участва в творческия процес на възприятие чрез промяна в колорита на изображението посредством цветна плака, отделима механично [отнася се до композициите „Гледна точка“ и „ Седмица“]. Този акт авторът озаглавява „Червена стая“. „Червеният тон е оптична метафора, препратка към тъмната стая, където негативът се превръща в позитив и където намират отражение настоящите международни събития, в очакване на добрите новини.” [Е. Б.] Както изложбата, така и притежанието в последствие на нейна творба позволява интерактивна намеса.

     Загатващи, наподобявящи, преобразуващи, сътворяващи нова реалност, работите на Барамó търсят отвъд познатото, видимото, осезаемото, същевременно често осланяйки се на емпиричното. Те са снопове слънчеви лъчи, осветяващи мрака, те са драперия на антична скулптура, те са танц на Дервиш, страстно фламенко, екстаз, състояния на духа. Те ни отвеждат към знанието за не- знаенето, към себепознанието. Те са огнено изригване на самодива, рефлектирало в извънземни космически образи, докоснати от земни прашинки. Безплътни ангели или човешки същества. А може би са космически зебри без отражение, без огледален образ, без сянка. „ Сянката на зебрата няма райета.“ [Рьоне Шар]. Те са всичко това и още нещо…

/галерия [a] cube contemporary, София, ноември 2022/ 

галерия