Избраната тема е препратка към специалното усещане за подвижност на границите, …когато волята за свобода „заглушава“ инстинкта за самосъхранение в допустимите граници. Съзнанието за Ангел хранител, който те хваща и „спасява“, това е идеята -мрежа, която обезопасява твоя скок в нови пространства и предизвикателства. Когато падаш, надолу или политаш нагоре, докато осъзнаваш посоката на движение и дали имаш нужда от спасяване.

     Абстрактните „образи“ интерпретират ангеличното присъствие като двуполово - ангели със силата на митичните андрогини обитават композициите. Спасители, спасени, спасявани …

     В този проект картините са озаглавени със секвенция от заглавия. Зрителят се приканва към активна позиция, като му се предлага ветрило от гледни точки. Заглавията повеждат наблюдателя към различните начини на възприятие – от цялото към детайла или от детайла към цялото (с внимание фината нишка между тях да не се прекъсне). Този подход набелязва метаморфози на творбата и маркира онази множественост на образа, способна на диалог във времето и присъща на живата природа.

     Настоящата концепция е развитие на предишен проект („Архитекта“), в който е представен диптих от концептуален текст и образ: две изразни средства в търсене на плурализъм във възприятието, без да има водеща компонента. Този процес на осмисляне е доразвит в проекта.

     Изложбата представя 11 композиции, създадени през последната година и половина. Абстрактната живопис е в монохромна нюансирана гама предимно, с цветни акценти. Композициите са върху хартия, акрилна техника и пастел в естетиката на „Седиментен процес“, върху която работя от няколко години. Това е визуален език, базиран на математическа логика и линейна перспектива. Изразните единици са множество сечения, които набелязват хоризонта в самия обект и гледната точка. Фокусира върху артистичния жест и идеята за естетика на бавното движение - етична възможност за наблюдение на фазата на отклонение и в по-общ смисъл ... за разбиране и толерантност отвъд егото.

     Част от изложбата е интеракция „Червената стая“. Червеният нюанс на картините (отнася се до композициите „Гледна точка“ и „ Седмица“) е разположен на отделна прозрачна плака и той е отделим механично. Тази оптична метафора предпоставя взаимодействие с публиката. Червеният тон е препратка към тъмната стая, където негативът се превръща в позитив и където намират отражение настоящите международни събития, в очакване на добрите новини…