От авторката за изложбата:
 

    Изложбата включва 21 композиции, смесена техника – акрил и пастел върху хартия или платно, създадени през последните две години. Те са част от дългогодишния ми проект „Седиментен процес“ *, от който изложбата в галерия „Ракурси“ е 5-та фаза /и 20-та самостоятелна изложба/. Представени са и творби от предходните под-проекти за създаване ретроспективен поглед.

     Настоящите композиции бих описала като „конкретна абстракция“ и „абстрактни образи“. Това преднамерено противоречие е творчески подход за възвръщане на изначалната цялост между полярни понятия /и маркиране на диалектическата права, върху чийто полюси лежат те/. В творбите са заложени разпознаваеми детайли /в различен мащаб/, като връзките между тях са абстрактни, за да създадат нов контекст.
    По повод практиката за артикулиране на визуалното: някои от картините от настоящата изложба ще „разговарят“ със зрителя и помежду си с кратки реплики като в комикс; възможна е и интерактивна намеса от зрителя – да сподели какво му казва картината с бележка на стената. Тази идея е в развитие от предишни проекти – диптих от концептуален текст и образ: две изразни средства в търсене на плурализъм във възприятието, без да има водеща компонента (проект „Архитекта“); текстове със секвенция от заглавия за всяка от творбите, които набелязват метаморфози (проект „Ангели пазители“).
 

Най-високата точка – Вертекс** може да е
друга гледна точка,
вдъхновението да вдъхновяваш,
радост от осъзнаването на настоящия момент,
стремеж без патетика,
желанието да се повдигнеш на пръсти,
смелостта да посегнеш, към това, което харесваш…
точния момент, перфектния тайминг,
липсата на малодушие, независимо от обстоятелствата
да надуеш балона, да вдигнеш палатката…
Може да е и стартова ниска точка, от която да погледнеш напред и нагоре с усилие на волята. И тогава с холограмна лекота тя се издига на върха. 

     Точката Вертекс  е най-висока по смисъла на възприятие в условия на гравитация. Извън този контекст, да кажем в ноосферата, където битува абсолютът, най-високата точка може да се възприема като най-дълбоката точка, нашата Монада, нетленната искра. Движението в посока навътре е свързано със себепознанието. А именно духовното усилие да наблюдаваш себе си в перспектива /а не в миналото, което в по- регионален смисъл е част от българската народопсихология/. Относително Вертекс може да се възприеме като възходящо движение на духа в рамките на тялото и движение на тялото в рамките на личната фантазия и  духовен етап на развитие.

     Вертекс е мястото, където се срещат посоките. Повратна точка, връх. Това би могло да е нулевата координата, точката на взаимодействие в диалектическата права. Биполярните понятия се задвижват, за да се срещнат и да образуват фасетирана цялост в звезден прах.

     Словесното степенуване е направление с ясен вектор. Градацията в степени „по-“, „най-“ е част от сравнителното мислене. Възможно ли е мислене извън сравнението с отминал опит? Мислене извън субективно преживяното в посока на абсолютно мислене и нещата сами по себе си. Има много примери в историята и придобивки за цивилизацията, благодарение на личности, дръзнали да поемат по пътя на интуицията. Светлата интуиция се разграничава от „промъкващият се опит през несъзнаваното“ /понякога и като непреодолени травми/. Увеличаването на обема на съзнаваното за сметка на несъзнаваното е процес, духовно усилие и постоянство. Например разширяването на съзнанието чрез медитативни представи за едновременно присъствие в две гледни точки – гледащият към птицата и погледът на птицата, гледащият от и към хоризонта.

По повод практиката за артикулиране на визуалното: някои от картините от настоящата изложба ще „разговарят“ със зрителя и помежду си с кратки реплики като в комикс; възможна е и интерактивна намеса от зрителя – да сподели какво му казва картината с бележка на стената. Тази идея е в развитие от предишни проекти – диптих от концептуален текст и образ: две изразни средства в търсене на плурализъм във възприятието, без да има водеща компонента (проект „Архитекта“); текстове със секвенция от заглавия за всяка от творбите, които набелязват метаморфози (проект „Ангели пазители“).

Птицата се рее нависоко,
опъната е струната на въжето
към дълбока котва.

     Двоичността на света и синтезът на противоположностите създава единство на възприятията, свързва най-високата с най-дълбоката точка под музиката на небесните сфери. Птицата и котвата може да не бъдат краища на тетива, а на фина нишка играеща с вятъра.

Бележки за някои от композициите в изложбата: /с уговорката, че творението е тайнство – както съзиданието, така и възприятието, няма непременност и назидание …/

„Скейските порти /Палиндром ***/“

        „Ако пристъпиш тези порти, променяш света си. Могъщество, тайна, сакралност, неразрушимост и божествена симетрия.

       Главните порти на Троя – Скейските порти, са описани от Омир. Те са метафоричната граница между два свята – война и мир, дом и път, знание и незнание, истина и лъжа, в крайна сметка – живот и смърт. Те са толкова внушителни, могъщи и изящни, че няма как да не разбереш, че са строени от богове /Аполон е един от защитниците на Троя и строител на портите/. Пред тях Хектор се прощава с Андромаха, влиза Троянският кон (той е вкаран оттам, където хора са помагали на боговете при строежа, другото е било неразрушимо), може би Орфей губи Евридика при тях...“ /Г. Малинов/ А ние преоткриваме съвременния европейски архетип, базиран на гръцките митове…
     Като изразно средство използвам симетрията на Палиндрома ***  /разположена в линейната перспектива на време-пространството/. Тя осигурява еднозначност и независимост на посоката на достъп /и носи космополитност във връзка с логиката на четене в различни култури/. Постигането на симетрия в наши дни е критерий и в по-общ смисъл позволява разглеждането на феномен априори или апостериори /в двете посоки/, и тази възможност за избор вече е атрибут на континуума. В логиката на Палиндрома създавам силуетно симетрична фигура, съдържимото в нея е еднозначно, но преобръща гледната точка и ракурса. За целта използвам като форма и символика почетната стълбичка.
 

„Огледални образи“
    Естетиката на симетрията в природата и симетрията на отражението представляват симетрия в силовите линии. Търсенето на симетрия би могло да е творчески акт, ако се осъзнае привидната рамка на известния отговор – тя е част от концептуалната естетика, в която рациото е повтарящ се етап след включването на интуицията и чистото въображение. В композицията е променена логиката на отражението /с препратка извън физическия феномен/, в посока на идеята за субективно отражение в очите на другите. Отраженията /а не самите фигури/са с подсилена пространствена материалност, като се отделят барелефно от живописната повърхност и подсилват скулптурното начало на изобразителната ми концепция. Те предават заложената метафорична символика като „специфични обекти****“, диалектически релативизирани. Те ни „подвеждат“, че просто се отразяват. Но такива са лъжите на артиста - казват истината, вместо да я прикриват…
 

„ Свободен мислител“ прави видима идеята за извън стереотипното възприятие. Мислителят се дистанцира от рутината, конформизма, обстоятелствата. Силуетът на "активния" се отделя от колоната на времето и натрупването, без да ги губи като аргумент. Поема риска сам да е виновен за успеха или грешката. Снабден е и с налакътници за по- добра аргументация. Лакти с намордници, с грижа за другия.
 

„Раковината на гълъба“ засяга темата за абсурда на войната. Нещо като мантра за мир и разум, като войнстващ пацифизъм, като адресите на еднозначния символ на гълъба.

Птицата се рее нависоко,
опъната е струната на въжето
към дълбока котва.

Съвместявам символите на гълъба, раковината и непотребната каска. /Всъщност е потребна - от нея е станало гнездо. Станала е метафора на прочутия израз - Да изковем от мечовете плугове./Раковината като Ванитас символ*****, напомнянето, че всички сме смъртни, минаваме през един общ портал. Тази перспектива подсилва абсурда на нарушения мир. В композицията двете обиталища на гълъба са раковината и захвърлената каска с гнездото вътре. Раковината се движи по дъното на океана на световната памет с „предавка“, конструирана от гледни точки - на реалната и писаната история. Прекъснатият полет на мира запраща гълъба в сините дълбини, за да има шанс да полети отново.
 

„Муза“ - проект „Архитекта“, концептуален текст
… за творческия процес и неговите етажи до върховете на Хеликон и Парнас.

Творецът е изправен пред избор на авторска позиция в мимезиса: да „подражава“ на Творението или на акта на Сътворението, на безподобното съзидание. Музите избират кого да посетят. Те са своенравни, предпочитат ателие с „топли ръце“. Вдъхновеният творец придобива тяхната профетична дарба и властта над човешката душа.
Музеите като храмове на музите и до днес съхраняват отговорността, поета от творците в настоящи и отминали времена.
 

„Семейство по италиански“ - проект „Архитекта“, концептуален текст
… за семейната среда, в която разговорът е уютна стая от думи, където се случва чудото на близостта.

Всички членове на семейството присъстват в звуковата картина като мегафони, самостоятелно стоящи – всеки със собствен глас.  Ако заговорят едновременно, е по-добре “мелодията” да е еднаква; ако не е - разговорът става монолог…
 

„Буцефал“ - проект Guardian Angels, секвенция от заглавия

 Буцефал ● Скок в сърцето ● Огледален галоп ● Неустрашим ● Висша мяра ● Ангел пазител ● Тайминг (точния момент) ● Часовник без стрелки ● Ударите на сърцето  ● Резонанс ● Устрем ● Разумът на сърцето

---------------------------------

* Седиментен процес – моя авторска изобразителна концепция. Този визуален език е със собствен синтаксис и се основава на математическа логика и линейна перспектива. Той пресъздава усещането за движение и посланието за естетика на бавното движение - етична възможност за наблюдение на фазата на отклонение.

** Вертекс /от лат. vertere: обръщам/ - означава повратна точка, връх; обща точка, възел - място, където посоките се срещат. В теоретичната физика на елементарните частици /диаграмите на Файнман/, точките на взаимодействие, където се срещат линиите, се наричат ​​върхове.

*** Палиндром – думи или числа, които се четат по един и същ начин в две или четири посоки
**** „Специфични обекти“ /1965/ – есе на американския критик и художник минималист Доналд Джъд /1928-1994/. Статията излага минималистичната платформа за подчертаване на физическото, феноменологично изживяване на обектите, вместо да представя каквато и да е метафизична или метафорична символика.

***** Ванитас  (лат. vanitas, букв. – „суета, тщеславие“) – e жанр в живописта от епохата на барока и предава своите послания чрез символи; идейно се базира на библейския стих от Еклесиаста: „Vanitas vanitatum et omnia vanitas.“