● Проектът фокусира върху екзистенциалните проблеми. Вечната тема за връзката между духа и материята, духовните състояния и движения са разположени в различни хронотопоси (време и място на действието). Представям нашата  екзис-тенция като бавна каменна скулптура в процес на изграждане. И за тази цел избрах монолитния камък като метафора за „началото“ на всеки човешки живот. Наносите на времето изграждат личността като изпитание за свободната воля. Камъкът постепенно придобива индивидуалност според нашия избор и плановете на Великия Архитект - Твореца.  В този смисъл търся да разпозная аполоновия дух в...

● Размисли върху избирателния характер на паметта, субективността на възприятието и свободата на човешката воля ма променя това. ● Има пейзажи, които отминават, и пейзажи, които остават. ● Пейзажът е синтез между човек и жизнена среда. А може да бъде и квантово отражение на времето в променящата се материя или в нематериалното, каквото е паметта. ● Оставащите пейзажи са фиксирани по-стабилно в паметта ни и се обективират като доказуема реалност. Те са свързани с рефлексията и нашата вътрешна метрика. ● Отминаващите пейзажи са слабо конкретизирани, почти на ръба на фикцията за действителността им. Нямат препратки към събития и лични преживявания. ...

● The state of Topophobia, as an object of psychoanalysis, describes the fear of certain places or situations and is a reaction of the instinct for self-preservation. It is an atavistic reflex designed to protect the individual, no matter if the threat is real or imaginary.
The contradiction here is that in case of fear and depression the resources for maintenance of an active state decrease, but in spite of this topophobia is productive. The reaction of the Irritant drives the body in the parabola toward a personal horizon and awakens the latent nomad. It creates a physical and psychological feeling of reality.

● Reflections on Monad and Polyad - the human spirit, its visible and invisible side...The focus is on the divine illumination - the Monad, the imperishability of the proto-spark (Alel); personality in its relations with time, the unity of the individual (latin: individuus – indivisible, integral).

The Monad is interpreted by Baramó as a sphere – a symbol of perfection in its wholeness, the beginning touches the end in order to walk its way towards the new beginning… 

● За разширяването на съзнанието и закономерностите в случайността.

● Абстрактните живописни композиции са насложени с авторски фотографии от природата и следите от човека в нея, свързани с визуални символи и присъствието им в езиковата семантика. Посланието препраща към съзидателната енергия на словото, креативността на себепознанието, авторефлексията като път към другия и идентичността. ● Паралелната реалност като нещо не толкова отдалечено, алтернатива за релакс в открадната пауза… като отражение във витрините насложено върху реалността или светлините върху мокрия асфалт. Осъзнаването  

● The states, perceived as a cadence of {d}evolution.
They visualize human states, abstract in their essence. The focus is on the constant spiritual-somatic interaction and the dialectic between the binary oppositions, such as: 
extroversion / introversion, joy / pain (physical / spiritual), workaholism / laziness, self-control, euphoria / depression, love (mentioned as F 63.9 by the WHO desease lists) / hatred, phobias, etc. Or ethic defined states, such as:
lust, gluttony, greed, sloth, wrath, envy, arrogance.